Становище по новият Кодекс за застраховането

Покана за дискусия: Новите постановки в Кодекса за застраховането, касаещи защитата на интересите на застрахования и на застрахователя

Рубриката се води от Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП (АЗЗППТП).

Във връзка с приемането на новия Кодекс за застраховането (КЗ) бихме искали да изложим своето становище по някои от новите моменти в уредбата на актуални проблеми в застраховането. Надяваме се чрез нашите кратки анализи на някои от текстовете да допринесем за развитието на застрахователната култура на читателите и да предизвикаме полезни дискусии по неуредените проблеми. Както вече писахме в наше интервю за в. "Застраховател" от месец декември, с приемането на второ четене на новия Кодекс за застраховане АЗЗППТП даде своите предложения в КФН и парламента за изменения на текстовете на чл.211 и чл.213 от законопроекта при приемането му на второ четене.

В резултат на исканията и проявеното разбиране от КФН и членове на Икономическата комисия към НС беше постигната изрична уредба на отношенията между застрахователите по повод регресните им претенции породени след изплащане на застрахователни обезщетения по имуществени застраховки. С това ще бъде избегната в бъдеще съществуващата противоречива практика да се съдят преките причинители на ПТП, а след това същите да искат заплащане на обезщетението от застрахователя си по „Гражданска отговорност”. Уреждането на претенциите между самите застрахователи считаме за важен напредък и разрешаване на дълго съществуващ проблем. За съжаление второто от предложенията ни, а именно за изменение на текста на чл. 211, точка 2, не беше редактирано при приемането му на второ четене, поради което с цел яснота и защита на правата и интересите на застрахованите асоциацията иска да се обърне към читателите с няколко полезни съвета.

Текстът на чл.211 , точка 2 от новия КЗ сочи , че “застрахователят може да откаже плащане на обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или застрахователния договор”. Така записаният текст предполага при възникнал спор относно основателността на предявената претенция да се тълкува въведеното понятие “значително с оглед интереса на застрахователя”. Въпросите, които ние поставихме пред КФН и Икономическата комисия на НС, бяха : кой ще определя кое е значително с оглед интереса на застрахователя и как ще бъде определяно то?

Споделеното мнение на юристите, защитаващи законопроекта в НС, беше, че това ще се прави от съда при възникнал спор. По наше мнение обаче с оглед защитата на интересите си в скоро време застрахователите сами ще въведат в общите си условия кои ограничения в застрахователния договор са значителни с оглед техния интерес. На практика в общите условия по различните видове застраховки ще се въведат следните определения : “Значително с оглед интереса на застрахователя е : … и следват десет-двадесет ограничения чието нарушение от застрахования или негов представител неминуемо ще доведе до отказ за заплащане на обезщетение. В тази си форма законът добър или лош, е дал възможност на застрахователите чрез запис в договора при общи условия да въвеждат едностранно ограничения свързани пряко или косвено със защитата на техния интерес. А както добре е известно, интересът на застрахователя почти винаги се различава от интереса на застрахования.

Нашата препоръка е следната : Уважаеми читатели, При сключване на застрахователен договор искайте винаги и получавайте отпечатан екземпляр от общите условия по застрахователния договор. Те ви обвързват с ограниченията си, защото при подписване на полицата в нея винаги фигурира текст , че сте получили или сте съгласни с тези общи условия. Внимателно четете ограниченията в застрахователния договор и основанията за отказ за изплащане на обезщетение, за да сте наясно с правата и задълженията си. Искайте винаги разяснения от застрахователните агенти или брокери за покритите и изключените рискове по договора. Нов момент в новия Кодекса за застраховане е обсегът на застраховката “Гражданска отговорност”, свързан и със заплащането на застрахователно обезщетение на увреденото лице за имуществени вреди, като в него вече са включени и пропуснати ползи.

Действащото до приемането на КЗ законодателство, в частност ТЗ, НЗЗ не допускаше заплащане от застрахователя на обезщетения за имуществени вреди - пропуснати ползи от застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Те можеха да се искат само от прекия причинител на вредите по силата на въведената в чл.45от ЗЗД отговорност за непозволено увреждане /деликт/. С новите изменения - чл.223 от КЗ, законът е въвел изрично покриване и на тези имуществени вреди от застрахователя, стига те да са напълно доказани. Последните обхващат както обезщетенията за обезценката на повредените от застрахования водач на моторното превозно средство вещи, така и вредите, настъпили от неизползването на повредените, непоправeни вещи за срока, през който обикновено повредите им са могли да бъдат отстранени. Пропуснатите ползи като вид имуществени вреди следва да имат сигурен характер, т.е.налице да е сигурно увеличение в имуществото на увредения. За собствениците и водачите на МПС това савредите свързани с ползването на увреденото МПС.Обикновено извършването на съответна търговска дейност / такси или друг вид превоз/ обуславят настъпването на такива вреди, които са свързани с лишаването от възможността да се ползва МПС и да се реализира съответната печалба.

С такива проблеми членовете на асоциацията вече са се срещали предимно при оплаквания от водачи на “Такси”, при което катастрофиралите нови таксиметрови автомобили ползвани на лизинг обикновено се поправят с месеци при по-тежки катастрофи, а в същото време водачите реализират значителна загуба на реално обосновани доходи. Надяваме се, че нашият кратък коментар на повдигнатите проблеми ще предизвика желаната полезна дискусия .