За Проектоправилника за Граничния фонд

Дискусионно мнение:

В проектоправилника на Гаранционния фонд има смущаващи положения. Георги Вълков, председател на УС на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при ПТП.

На първо място, впечатление прави текстът на чл. 25 ал. 2 от проекта, където е записано, че Гаранционният фонд (ГФ) няма да изплаща обезщетения за имуществени вреди за по-малко от 500 лв. Въпреки че това е залегнало и в новия Кодекс за застраховане (КЗ), ние считаме, че то поставя в неравноправно положение другите участници на застрахователния пазар. Не може застрахователните компании и прекият причинител на вредата да отговарят за такива вреди, а ГФ - не.Фондът би трябвало да покрива изцяло вредите, които деликвентът е причинил, и да изплаща обезщетение съобразно действителния им размер.

На второ място, в чл. 25, ал.3, т. 5 са изброени уврежданията, за които се изплаща застрахователно обезщетение. Новото е, че е въведен критерий, съобразно който “не са значителни телесни увреждания фрактурите напръсти и спукването на кости без счупване”. Отново имаме явно разминаване между практиката при застрахователите и практиката на ГФ, тъй като има стремеж да бъде избегнато задължението последният да заплаща обезщетение при повечето от по-леките случаи на увреждания. Следва да се има предвид, че фрактурите на кости според нашето законодателство представляват средни телесни повреди и няма разграничаване кои имат по-малко значение от други; причинителите им носят съответната наказателна отговорност.

В тази връзка не би било редно да не се ангажира отговорността на фонда при положение, че прекият причинител отговаря за нанесените вреди. Според нас ГФ избирателно ще започне да плаща за едни увреждания, а за други - не. Целта на създаването му е именно той да покрива тези вреди, а след това да търси изплатеното по регресен иск от прекия причинител. На практика в този вариант на текста, ако при ПТП пострадалият има счупване на всичките кости на пръстите на ръката и остане инвалид, на основанията, записани по- горе, ГФ няма да плати обезщетение. За нас остава необясним въпросът защо ГФ няма да плаща обезщетенията, които при наличие на застраховка би платил застрахователят по застраховката “Гражданска отговорност”? Още повече че се касае за увреждания, при които застрахователните компании ще платят значителни суми. Всъщност потърпевши от тази нова уредба са пострадалите при ПТП, чийто права ще бъдат драстично нарушени и ограничени. Не по-малко смущаваща е и следващата т. 6. В нея е посочено, че значителни телесни увреждания са и такива, които са наложили лечение не по-малко от 14 дни. Тук основният въпрос е какви увреждания се имат предвид, тъй като много малко са онези, които налагат болничен престой повече от две седмици.

Практиката показва, че дори при много тежки телесни увреждания, болничният престой е не повече от 7 до 10 дни. Тогава въпросът е дали този критерий съответства на практиката и какви ще бъдат тези увреждания. Хипотезите са много и ние считаме, че следва заложеният в закона срок на болничен престой да бъде премахнат или намален поне наполовина. Според нас не е прецизирана ал. 4 на чл. 27. От нея не става ясно в каква валута ще се определят и изплащат обезщетенията. В изречение първо се посочва, че “обезщетението се определя и изплаща във валутата, в която е предявена претенцията, освен в случаите, когато инвестициите в тази валута са регулирани или валутата подлежи на трансферни ограничения, или поради други такива причини не е подходяща за инвестиране на средства на фонда.” Така формулирано, изречението е объркващо, защото не дава ясен критерий в каква валута се изплащат обезщетенията – първоначално се разрешава във всяка, а след това се въвежда субективна преценка относно това дали инвестициите във валутата са регулирани, или валутата подлежи на трансферни ограничения, или пък е неподходяща за инвестиране на средства на фонда. Липсата на ясни правила може да доведе до превратно тълкуване на посочения текст особено в последната част – кой ще определи дали валутата е неподходяща за инвестиране? Интересна е и новата уредба на предявяване на претенции от пострадалите лица директно към ГФ, уредена в чл. 28, ал.4 и следващите.

Установяването на определени обстоятелства пред ГФ като процедура не следва да бъде ограничавано с преклузивни срокове. Така записаните текстове предполагат наистина бърза процедура на произнасяне на Управителния съвет на ГФ по заведените претенции, но, от друга страна, въвеждането на преклузивни срокове и условия за представяне на доказателства ще увреди интересите на пострадалите. Въвеждането на такива срокове и изисквания обикновено следва да касае професионалното познаване на материята, уреждаща дейността на ГФ, и напомнят много на процесуални процедури пред съда. Какво обаче да направят пострадалите, които нямат средства да си наемат адвокат? Дали поради съкратените срокове и процедури няма да станат поредната жертва на бюрокрацията?

Ограничаването на правото на иск на пострадалия, заложено в чл. 29, въпреки че е законово уредено в КЗ, и досега предполага широка дискусия по тази тема, тъй като според нас правото на предявяване на иск от пострадалото лице както към деликвента, така и към ГФ, не следва да се ограничава. Това, на което искаме да наблегнем, е чл. 28, т. 3. Посоченият текст сочи, че “фондът дава мотивирано становище, когато обезщетението е по-малко от претендираното или когато предоставените доказателства не са били достатъчни за установяване на основанието или размера на обезщетението”. Въпросът тук е какво ще стане, ако в тримесечния срок по чл. 28 ал. 6 ГФ се произнесе, че не разполага с достатъчни доказателства за установяване на основанието и размера на обезщетението. Проблемът ще възникне точно в този момент, тъй като увреденото лице, според КЗ и правилника, няма право да предяви претенцията пред съд, преди да е приключила процедурата пред ГФ. Ще се получи омагьосан кръг, от който потърпевши ще бъдат пострадалите лица. От една страна, ГФ няма да има интерес да събира всичките необходими доказателства, до които ще има достъп по служебен път, а, от друга страна, увреденият няма да може да защити интереса си, понеже е ограничено правото му на предявяване на иск. Считаме, че това е несъответствие, което следва да бъде избегнато в окончателния вариант на правилника. Надяваме се с това изложение да провокираме широка дискусия по въпросите касаещи изплащане на застрахователни обезщетения от Гаранционния фонд, при създаването на новата уредба на дейността му.

Георги Вълков, председател на УС на АЗЗППТП