Застрахователят не винаги е добронамерен

Интервю с Венелин Урдев, член на Управителния съвет на Асоциацията за защита на застраховани и пострадали при пътнотранспортни произшествия.


- Какви хора се обръщат към асоциацията?

- Около половината от хората са недоволни от застраховател по имуществено застраховане, или от недостатъчно обезщетение при кражба. Другата половина са претърпели пътнотранспортни произшествия.


- Какви проблеми срещат пострадалите при катастрофа?

- Хората не са наясно с какви документи трябва да се снабдят след като пострадат в пътно произшествие, а именно от тяхната активност зависи участието им в наказателния процес и предявяването на права.

Пострадалият трябва да има документи, че му е оказана медицинска помощ, че има травми. След това се води наказателно производство срещу прекия причинител. Ако има счупване, то се води от държавата. Ако е лека телесна повреда, прокуратурата не завежда производство. Ако се води производство, още на първото заседание пострадалият ще бъде извикан да заяви дали желае да участва в делото като частен обвинител. Трябва да е наясно дали иска това производство да продължи. Съветваме ги да не водят дълги производства, след които вече може да се получи обезщетението.

Човек трябва да си намери добър адвокат. Прокурорите и дознателите също не разбират добре материята по отношение на обезщетението. Има преки и непреки вреди и пропуснати ползи, за които навреме трябва да се набавят документи. Болки, страдания и неудобства са неимуществените вреди, за които се отпуска обезщетение по справедливост.

Ако човек не се интересува от хода на делото, шофьорът може да бъде осъден и той да не знае това и да не може да получи информация за това къде да получи обезщетението си.


- Какви са проблемите на притежателите на автомобили, претърпели злополука?

- Често пъти притежателите на автомобили, застраховани по застраховка „Каско”, не знаят правата си и не знаят какво трябва да направят при настъпване на застрахователно събитие. Общо взето повечето от попадналите в такава ситуация разчитат на най-вече представител на застрахователя да им даде указания при попълване на уведомление за щета.

Лошото е, че застрахователите не винаги са добронамерени и има риск в някой от случаите неоснователно да бъде отказано обезщетение. Ако това се случи и застрахованият няма необходимите документи за доказване на претенцията си в съда, той няма да може да получи обезщетение.  Затова е много важно, когато се завежда щетата, застрахованият да си направи копия на всички документи, които предоставя на застрахователя.

Важно е също така да се поиска от застрахователя копие от уведомлението за щета, опис на представените документи и описа на щетите. Тези документи са от съществено значение, ако на един по-късен етап трябва да се доказва в съда основанието и размера на претендираното обезщетение. Проблемът е, че ако не се вземат още при образуването на щетата, особено първите два документа, след това практически е много трудно да бъдат получени.  При повечето компании има изградена практика да се отлага даването им. За да се снабди с копие от тях, застрахованият е принуждаван да пише молба до изпълнителния директор да разреши такива действия. Това е така, защото когато човек си ги поиска, започва да буди подозрение, че не всичко около щетата е наред или пък, че му трябват, за да съди застрахователя. Затова много често на пострадалите не се предоставят копия на тези документи. А това са документи, за които не може да бъде отказано предоставянето им.

Уведомлението за щета е важно, защото в него са описани от застрахования обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие. А в описа на представените документи застрахователните компании посочват всички документи, които са нужни за ликвидация на щетата. Описът на представените документи е от съществено значение за определяне на момента, в който застрахователя изпада в забава. От датата на предаване на последния документ за приключване на преписката по щетата, тече срок от петнайсет дни, в който трябва да бъде изплетено обезщетението. След изтичането на този срок застрахователят изпада в забава и върху сумата на обезщетението тече лихва за забава. Следва да се има предвид, че давностният срок на имуществена застраховка „Каско” е три години от датата на настъпване на застрахователното събитие.


- Има ли пропуски в законодателството, които „улесняват” произшествията?

- Един пример. Съгласно действащото българско законодателство и по специално текстовете на  чл. 119 от Закона за движение по пътищата и чл. 196 от Правилника за прилагане на закона за движение по пътищата “При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре, за да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци.”

Много често обаче липсата на изрично задължаване за спиране пред пешеходната пътека и изискването за такова само при необходимост и то по преценена на шофьора, създава у пешеходците несигурност в даденото им предимство. Дори да пресичат пътното платно на обозначените за това места, пешеходците се принудени да спират по средата на платното, да изчакват преминаването на пътното превозно средство, или да прибягват до другия тротоар.

В нашето общество и изобщо у участниците в движението по пътищата – пешеходци и водачи на МПС, е създаден навикът пешеходецът да даде предимство и да изчака превозното средство да премине по платното през пешеходната пътека, а не обратното. От една страна пешеходецът очаква водачът на превозното средство да спре пред пешеходната пътеката и да изчака неговото спокойно преминаване, а от друга шофьорът разчита, на това, че човекът няма да прекоси платното или ще спре.

Причина за множество пътни транспорти произшествия с пострадали пешеходци с тежки травми, а много често и с цената на човешки живот е именно тази несигурност в спазването на създаденото за пешеходеца предимство.


- Има ли законодателни неуредици, които пречат на хората да получат полагащото им се обезщетение?

- В проектокодекса за застраховането има два текста, които предполагат, че ще останат нерешени проблеми на застрахователния пазар. Първият е предвидената възможност в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка гражданска отговорност, застрахователят да встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка гражданска отговорност – до размера на платеното обезщетение.

Това дава възможност на застрахователя по „Каско“ да насочи претенцията си пряко към причинителя на пътно-транспортното произшествие. Т.нар. регресни щети отдавна вървят между застрахователните компании. Те се уреждаха на база на едно тълкуване на закона. В момента обаче Софийски градски и Софийски районен съд за затрупани от дела, представляващи регресни претенции на застрахователи по „Каско“ към виновните за пътнотранспортните произшествия граждани.

Вече е намерена вратичка в закона, според която и Софийски апелативен съд стига до извода, че иск от застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „Гражданска отговорност“ е недопустим, тъй като не е изрично предвиден в Търговския закон. Оказва се, че воденето на регресни дела между застрахователите трябва да бъде изрично уредено в нашето законодателство.

Затова ние поехме инициативата да предложим в бъдещия кодекс за застраховането да се предвиди възможността за упражняване на пряк регресен иск на застрахователя, изплатил обезщетение по „Каско“ срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Искаме да се предвиди и възможност регресни искове да се водят от застрахователите срещу виновни водачи, само ако последните нямат застраховка ”Гражданска отговорност”. Разбира се, текстовете следва да се прецизират с оглед ограничаване на правата на страните.